2011-09-18

Niedzielnie

.


(Ilustr. Marzena Szymczak [MeryLu])


Sunday


Some day you will appear in my life.

As I will be waiting. You are worth waiting.

All my life I learned how to be with you.

All I went through was for you.
Pain of being betrayed, love substitutes, longing and memories, through which I stopped dreaming ...

You'll get endlessly more than you want and expect.
Or maybe just dream about it now, somewhere where you are?
Did you know I am waiting for you? I was, all my life.

It is an ocean of love in me. Unused sensitivity and fidelity.
Words that have not yet been spoken. I want to tell you now.

Only you.

There will be , "Always" and "Never" among them. "I will always be with you" and "I will never leave you." And, although, it is in me so much fear that you will want to go, that, one day, I can just lose you, I will remain with you. I will turn into a clasp for the cuff of your shirt. A button fastened in a hurry. Towel, you wipe your face in. Piece of paper, you write new stories on ...

And you will come one day and just embrace me. And you`ll give me a hug You`ll nevet let me go. And I will want to stay in your shoulders. In the shelter of your touch and warmth of words that you speak to me.

And you won`t let me go. You `ll say: "You have found me. Don`t look further." You won`t let me get away, even if I said through tears: " nothing will come out of it. "

I won`t feel so alone anymore. Loneliness will be a photograph pressed in an album in the attic of carelessly abandoned house where no one lives for years.

And, though, I will stand in the window behind the curtain, seeing you going back to... I would live for you to return. Because you'll be back. You will want that. And I will want it, as well.

And if I ever wanted to leave for somewhere and be back, I would leave you and come back to you.


And, one day, you will not have to convince me that Love exists. Because, love, in which you stopped to believe some day - was different. It was only a prelude to the overture of our feelings
For love, I stopped believing in - was different.

These were only two bars, conductor`s baton strikes before a real orchestra began to play.



(tłum. na angielski Agnieszka Podłucka)




-------------

Неразделни


Все някой ден Ти - просто - ей така - ще влезеш във живота ми.

Понеже аз Те чакам. И защото струва си да чакам.
Цял живот се учих как аз да бъда за Тебе само.

За Теб било е всичко, през което съм преминала.
Болката от изневярата, „любовта” в кавички, тъга и спомени, заради които
престанах да сънувам...

Безкрайно много ще получиш Ти от мен. Повече не би могъл да искаш и очакваш.
А може би сега мечтаеш точно за това, там някъде, където си?
Нима не знаеш Ти, че аз Те чакам? И чаках цял живот!

Във мен бушува цял любовен океан. Чувственост и вярност – непокътнати.
Думите, които нивга не успях да изрека.
И които искам да Ти кажа.

Единствено на Теб.

А всред тях ще бъдат „Винаги” и „Никога”. „Винаги ще бъда с Теб”
както и „Никога не ще Те изоставя.”
И макар да съм изпълнена със страх, че може да поискаш да си тръгнеш,
че мога някой ден да те изгубя, то ще остана аз при Теб.
Като бутониера на маншета Ти. Копче, закопчано в бързината. Кърпата, в която триеш своето лице. Лист хартия,
на която ще запишеш поредната история...

А Ти ще дойдеш някой ден и ще ме прегърнеш. Ще ме гушнеш здраво.
И вече никога не ще изпуснеш ме от твоята прегръдка. А аз ще искам в нея да остана.
В топлото убежище на Твоя допир и на думите, които ще ми кажеш.

И няма да ми позволиш да си отида. Ще кажеш: „Вече ме намери. Спри да търсиш.”
Да избягам – няма да ми позволиш, дори ако мълвя през сълзи: “Нищо няма
да излезе от това.”

И вече няма никога да се почувствам аз сама. Самотата ще остане като фотография,
потулена в албум - захвърлен нейде на тавана на стара празна къща, във която
от години вече никой не живее.

И дори аз някога да гледам скрита зад пердето на прозореца, как Ти се връщаш при онази...
То ще живея аз със мисълта, че ще се върнеш пак при мен. Защото ще се върнеш. Ти ще го
поискаш. Аз също ще го искам.

А ако аз бих някога могла да тръгна и после да се върна
- то ще е от Теб и после пак при Теб.

И някой ден не ще е вече нужно да ме убеждаваш, че има на света
Любов. Защото любовта, в която си престанал някога да вярваш
е била съвсем различна.
Била е тя единствено прелюдия към увертюрата на чувствата ни.
Защото любовта, в която също спрях да вярвам – беше друга.

Това били са само някакви там два такта, почукване на диригентска палка,
преди в оркестъра да прозвучи истинското изпълнение на музиканта.



(tłum. na bułgarski Plamen Rusew)



---------------

Когда-нибудь Ты просто войдешь в мою жизнь.

Потому что я буду ждать.
Весь мой смысл в ожидани Тебя.
Целую жизнь готовила себя для Тебя.

Все, через что прошла – было для Тебя.
Боль предательства, мираж любви и тоска воспоминаний...я перстала видеть сны.

Получишь больше, чем бесконечность. Больше, чем Ты мог бы хотеть и ждать.
А может быть Ты и мечтаешь об этом сейчас... где-то там, там где Ты есть...?
А знаешь ли, что жду тебя? Всю мою жизнь жду!

Я – это океан любви. Бесконечная чуткость и верность.
Слова, которые еще не успела вымолвить...
Которые хочу произнести для Тебя.

Только Тебе.

И буду среди них «Всегда» и «Никогда». «Всегда буду с Тобою» и «Никогда от тебя не уйду»
И хоть есть во мне страх, что однажды захочешь уйти, что когда-нибудь просто могу тебя потерять - это останется с Тобой..
Буду запонкой на манжете Твоей рубашки...
Пуговицей, застегиваемой наспех...
Полотенцем, которым вытираешь лицо...
Листом из блокнота, где будешь записывать свои истории...

А Ты однажды придешь и просто обнимешь...
Прижмешь и уже никогда не выпустишь из объятий.
А во мне не иссякнет желание в них оставаться...
В оберегании Твоего прикосновения и тепла слов, которые Ты мне произнесешь.

И не позволишь мне уйти. Скажешь: «Нашла меня. Не нужно больше искать».
Не позволишь мне убежать, даже если бы кричала сквозь слезы: «Ничего у нас с Тобой не получится».

Не почуствую себя больше никогда одинокой.
Одиночество останется фотографией в альбоме небрежно заброшеном на пыльном чердаке дома, в котором никто уже не живет целую вечность.

И хоть буду стоять в окне за зыбкой занавеской, наблюдая как возвращаешься к..., то буду думать, что возвращаешься. Потому что вернешься. Потому что будешь желать вернуться и я буду желать этого.

А если однажды вдруг захотела бы уйти, а потом вернуться – то только от Тебя к Тебе.

И когда-нибудь тебе станет ненужным убеждать меня в том, что Любовь существует. Потому что любовь, в которую когда-то не верил была иной... Была только прелюдией к увертюре нашего чувства...
Потому что любовь, в которую когда-то не верила я – была иной.

То были единственные два такта, легкие движения палочки дирижера, за которыми в оркестре началась настоящая музыка.



(Tłum. na rosyjski wred_ko)
(перевод wred_ko)



Oryginał tekstu, w języku polskim, na stronie 12, "NIEBIESKIE DNI"

Zapraszam niedzielnie...

3 komentarze:

MeryLu pisze...

All my life I learned how to be with you....

dokładnie tak to czułam... czuję..

Blue Amber pisze...

Twoja fotografia doskonale współistnieje z tekstem...

panna mgła pisze...

"А если однажды вдруг захотела бы уйти, а потом вернуться – то только от Тебя к Тебе."

kiedy przeczytałam Twoja słowa, na chwilę utonęłam w ocenia rosyjskiej duszy. Dziękuję.